ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Дневникът на Хо Йонг Сенг

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
direndur
SS Young Saeng Team

SS Young Saeng Team
Брой мнения : 5413

ПисанеЗаглавие: Дневникът на Хо Йонг Сенг   5/9/2013, 08:37



Дневникът на Йонг Сенг


Момчетата пишат съобщения помежду си, като и със своите красиви Грахови Принцеси в социалните мрежи още от зората на групата. Тази тема е точно такава. Тук ще откриете тези съобщения.

В темата ще откриете и техни мисли през периода им на група... Мисли, които човек споделя в дневника си.

Съобщенията от този вид започват от 2006. Тук са събрани всички на Йонг Сенг през периода до 2010 година включително.

Забавлявайте се с нас. Надникнете в дневника на Йонг Сенг

_________________ We ♡ SS501 _________________


Последната промяна е направена от direndur на 5/11/2013, 17:59; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
direndur
SS Young Saeng Team

SS Young Saeng Team
Брой мнения : 5413

ПисанеЗаглавие: Re: Дневникът на Хо Йонг Сенг   5/9/2013, 10:09

Отмина една година като един миг…
От времето когато започнахме m!picks .. Нашето първо изпълнение на сцената.
8 юни 2006 година
Ние петимата бяхме нервни и треперихме…
Ето защо винаги преди да излезем на сцената се подкрепяхме и окуражавахме.
Точно преди да излезем на сцената – успех „Файтинг”

Но най-добрият момент, най-окуражаващият е когато се качим на сцената и видим вас, момичета, да ни подкрепяте…
Не знаехте за това, нали?
Звукът от виковете ви и броя на хората, които ни скандират…
Всички вие сте нашата сила… а това е толкова прекрасен подарък за нас..
През цялото това време.

Една година отмина като…
Ммм.. Чудя се, колко ли сме се променили?
По-красиви ли сме станали? Nyaha~^^ Съжалявам еккеке
Изглежда грам не сме се променили.
И все пак, все още когато се качваме на сцената сме нервни ии преди да го направим си казваме „файтинг”
Всички Triple S са невероятни и очарователни фенове.
Вие сте от тези, които винаги ни подкрепят
Изглежда изобщо не сме се променили…

Въпреки че мина вече година… Ще прекараме още много дълго време заедно, нали?
Нека винаги останем и бъдем заедно сега, след 10 или след 100 години.
Не, най-добре докато умрем, нека винаги бъдем заедно Double S 501 и Triple S

До следващият път, скъпи мой ангелски принцеси.
За вас предаде новият DJ на Youngstreet, Хо Йонг Сенг

Credit: chrissejin + SS501 Official Site (ss501.dspenter.com) + Trans: C4Y [[Crazy 4 YeongSaeng]] @ Quainte

_________________ We ♡ SS501 _________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
direndur
SS Young Saeng Team

SS Young Saeng Team
Брой мнения : 5413

ПисанеЗаглавие: Re: Дневникът на Хо Йонг Сенг   5/9/2013, 10:20

30 август 2006

~ Йонг Сенг остави тези съобщения в ТОК зоната на сайта им ~

Съобщение 1:
Благодаря на всички TripleS.... ah ah... Вече искам да поспя~~ всички~ лека нощ!

Феновете му отговориха: "Оппа, толкова е късно, защо не спиш по това време?"

Съобщение 2:
Ah ha~ Така ли било~ За в бъдеще по-често ще оставям съобщения~ всички~ вече е наистина много късно ~ лягайте си рано и почивайте

Съобщение 3:
Как се предполага, че трябва да работи това? (Ред от Quainte: Мисля, че той се опитва да разбере последователността на съобщенията)

Йонг Сенг излезе след третото съобщение, за да поспи

Credits: Quainte & (chi) 泪光天堂@DoubleS501 & ss601

Ред от Quainte: Ако искате да проверите останалите му съобщения (без превод), то трябва да превъртите назад 30 страници. Това е доста скучно....

Ред от Quainte: След като прочетох тези съобщения се зарадвах, предвид че настроението му днес изглежда по-весело. Бъди силен, Йонг Сенг!

_________________ We ♡ SS501 _________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
direndur
SS Young Saeng Team

SS Young Saeng Team
Брой мнения : 5413

ПисанеЗаглавие: Re: Дневникът на Хо Йонг Сенг   5/9/2013, 18:31

Преди 20 години…

На 3 ноември 1986 години в 21:46…
Едно дете с потресаващ и силен плач, дойде на бял свят…
Това момче бе кръстено от пастор. Нарекоха ме „Хо Йонг Сенг”. От тогава използвам това име на земята.
Това дете бе много здраво, ден след ден то растеше красиво и силно.
Това дете бе не само здраво, но и много послушно… То страшно много се радваше когато родителите му го снимаха… То обичаше да играе на игри.. във всяка игра си представяше, че е певец и как реагира в дадена ситуация… Когато дойде Коледа, татко знаеше какво искам най-много от сърце, защото бях много послушен…

Така детето се превърна в млад ученик…

Това дете бе много популярно в училище… Той определено изпъкваше на състезанията и дейностите, които показваха индивидуалните умения на хората. Често той измисляше нови танци и ги представяше, така стана популярен. Когато наближаваше рождения ден на някой негов приятел, винаги го каниха, за да изпълнява различни номера и представления. Това дете се разбираше с всички и имаше хармонични взаимоотношения с приятелите си.

Така детето вече започна средното училище.

Когато започна юношеството, личността на това дете се промени… то стана свенливо и тихо… Той обичаше да играе с няколко приятеля… Когато стана на 14 години настъпи тежък период за това момче. Този рожден ден на детето не бе прекаран щастливо, а тъжно и болезнено… винаги, когато наближаваше рождения ден на това дете, то се чувстваше меланхолично.
По време на средното училище, започна юношеството, което надви детето… Отнемаше му много време и усилия да надвие мъглата на лицето му… То работеше много усилено да покаже на всеки личността си, трудно се разкриваше… Така един ден то отново се изправи пред предизвикателството да покаже своите способности, пеене и танцуване… На това прослушване, детето си възвърна самоувереността…

Така премина периода за това момче. То надви трудностите и стана ученик в гимназията…
За да постигне мечтата си да стане певец, това момче дойде в Сеул на 17 години…
Той се сблъска с безпощадността на този свят, на толкава крехка възраст и отново го завладя меланхолията. Той също се откъсна и от родителите си. Нямаше много приятели. Момчетата на тази възраст обичат да се заиграват, но за това момче неговият свят бяха само училището и залата за упражнения. Той живееше така… постепенно момчето растеше изморено…

На 18 години… Това може да се счита за най-трудният период в юношеството на момчето…
Това момче се предаде от мечтите си, за него изглеждаше безнадеждно… Той беше решил да загърби всичко, когато дойде негов приятел, с който често се срещат… така си поприказваха и той придоби сили да продължи напред…
Този рожден ден, каквото и да се случваше просто не можеше да не го празнува… този ден той излезе в парка пред къщата си, погледна небето, вглеждайки се в звездите и си честити рождения ден…
Въпреки че торта не бе нужна, то искаше да си похапне шоколадова торта… той искаше да се събере с всички и да си направят парти.
По това време приятеля на момчето, дойде да го поздрави със закъснение… за това той направи малко импровизирано парти само за него… В резултат на това момчето се просълзи пред приятеля си като глупак и каза „благодаря ти…”
Когато настъпи есенния фестивал, той изпълни песен заедно с приятеля си в училище… и отново сърцето му заби с нов плам…

Не забравяйте мечтите си…

Момчето навърши 19 години и настъпи последният период в тийн годините му…
Той възвърна увереността си и решителността си… Но тези неща никак не са толкова лесни, колкото си ги представяше… Сърцето му бе много объркано и притеснен…
Така преминаха 10 месеца…
За пореден път настъпи чествнето в училище – последното. Той изпя песен с приятеля си… Той освен че пя много добре, бе и красив. След края на есенния фестивал той отново се натъжи, защото вече не беше с приятеля си и нямаше с кой да говори. Той си седеше само у дома….

В един определен ден… романтичната любов витаеше около момчето.. Това дете не след дълго бе наранен заради любовта си. Той страдаше дори повече и стана много тъжен. Той забрави за цялата си самоувереност… но не и за мечтите си.

Но това момче се промени…

Мечтите на това момче се превърнаха в реалност… това момче за първи път се качи на сцената и целият бе просълзен.

”Това е като сън… мечтата… стана реалност…”

Това момче често бе щастлив без да го проумява…
Завладяващо чувство… но… това дете не е в състояние да види опита си през тийн годините си. Това дете често работеше много усилено и имаше доста тежки периоди…. Почти бе забравил да се усмихва….
Това момче имаше много идеи, но нямаше отговорите и решенията за тях… Защото ако се замислеше по-дълго над дадено нещо и се връщаше отново с изходна позиция… Това дете имаше много неща за които да му завиждат, също така и той завиждаше….

Това дете има много чиста душа… той често пролива сълзи… части от ума на това дете са наранени и истински страдат… следователно има моменти, в които той нищо не казва… но прави много. Това момчезапочна да говори… видя свои собствени снимки и бе доволен… това момче е много наивно… той изразява емоциите си много явно и често плаче.

3 ноември 1986… и сега - 20 години по-късно….

3 ноември 2006…. Това дете е вече на 21 години…

Сега това момче е щастливо, заради многото честитки, които получава за рождения си ден…

Това момче сега не може да говори… сега има дори още повече причини… но това момче определено ще работи усилено и ще продължи да се бори… това момче полага големи усилия и иска да полети … да отлети на нови висоти…

Credit: Quainte & (chi) 贤亨花花@DoubleS501 & DSP + Translation: heart2heart

_________________ We ♡ SS501 _________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Дневникът на Хо Йонг Сенг   

Върнете се в началото Go down
 

Дневникът на Хо Йонг Сенг

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Double S five as one :: SS501 през годините-