Момичета... Надявам се фенфика ми да ви хареса поне мъничко, но искам да си призная че това е първия ми опит в писането на фик. Никога преди не съм и опитвала даже да пиша... Не знам как ще ви се стори, но ето това роди фантазията ми...

Моето момиче

герои: Ким Хьонг Джун и Со Ин Йонг

Денят беше слънчев. Последни приготовления и репетиции за концерта, който ме очакваше вечерта. Минаха осем години от дебюта ми, но всеки път когато излизам на сцена се чувствам притеснен. Надявам се всичко да мине наред както концертите до сега. Вечерта дойде. Започнахме навреме. Публиката беше прекрасна изглеждаше че всички се забавляват с това което им бях подготвил. Много се зарадвах, а аплодисментите и окуражаванията ме зареждаха с толкова енергия. Забавлявахме се много. Имам най-добрите фенове. Дойде време за енкор сцената. Разхвърчаха се конфети и фойерверки. Беше страхотно. Докато се разхождах по голямата сцена в публиката там забелязах едно момиче, което просто стоеше и гледаше шоуто. Погледа ми се спря на нея и внезапно усетих как сърцето ми започна да бие. Тя беше с дълга тъмна коса и сладко лице. Забелязах я измежду всички онези фенове, които пееха и се забавляваха заедно с мен докато тя просто си стоеше. Концертът приключи, а аз не можех да забравя онова момиче.
Беше тиха, топла и приятна вечер. Идеално време за разходка навън с приятели. Докато се разхождахме по Хонгде решихме да отидем в един клуб и да разпуснем. Надявах се да успея да избия от ума си момичето, което срещнах по време на концерта. Влязохме и си поръчахме питиета. Отидох на дансинга да потанцувам и без да искам се сблъсках с някого.
- Извинете, не беше нарочно. Извинете.
Обърнах се и я видях. Това беше тя. Видях хубавите и очи, които така нежно блестяха.
- О, Ким Хьонг Джун оппа
Стоях там и не можех да повярвам че я срещнах. Какво съвпадение е това. Никога не бих си и помислил че е възможно да я срещна там.
- Да, аз съм. (Представих се)
- Аз съм Ин Йонг. Приятно ми е.
Стоях като вцепенен докато гледах право в очите и. Не можах да се сдържа и я попитах дали би искала да изпие по едно питие с мен и за моя изненада тя прие.
Започнахме да говорим и осъзнах че тя е идеалното момиче за мен. Помолих я за телефонния и номер. Тя се съгласи да ми го даде.
- Приятелката ми никога няма да повярва кой срещнах в този клуб.
- Благодаря за номера. Ще ти се обадя. 
- Никога няма да ми повярва... Ще чакам оппа.
Така минаха 3 седмици в които говорихме почти постоянно по телефона, пишехме си редовно и аз наистина бях решен да и призная, че я харесвам. Излизахме като приятели с нея, но всеки път когато зърнех прекрасната и усмивка и блестящите и очи сърцето ми започваше да бие лудо, а в стомаха ми всякаш пърхаха хиляди пеперуди.
- Какво ли мисля тя за мен? Дали и тя чувства същото? (Мислех си аз)
Време беше да и призная, но не исках да губя приятелството и. Бях решен.
Обадих и се и си уговорихме среща на любимото и място - в парка. Бях толкова нервен и нетърпелив да видя какъв е нейния отговор.
В парка
- Здравей, Оппа
- Здравей, Ин Йонг
- Кое е важното нещо, което нямаш търпение да ми кажеш оппа?
В този момент поех дълбоко въздух и просто го казах.
- Харесвам те! Още откакто те забелязах на концерта не можех да спра да мисля за теб. А когато се сблъскахме в клуба си помислих че това е съдба и не мога да бягам от нея. Бих искал да разбера ти какво чувстваш.
- Оппа... аз... не искам да те губя като приятел... Харесвам те, но...
В този момент сърцето ми щеше да спре... от толкова време исках да и призная, а сега тя щеше да ме отблъсне.
- Оппа, много бях лъгана. Преди да те срещна теб се срещах с момче, което разби сърцето ми...Не искам това отново да се повтаря, а ако не можеш да ми го обещаеш по-добре да не се задълбочаваме.
Не можех да се стърпя и продължих да изливам всичко онова, което чувствах...
- Не подозираше ли за чувствата ми? Когато не те виждам или не те чуя по телефона започваш да ми липсваш страшно много. Направо не е за вярване колко много. Ти си спираща дъха, а когато се усмихнеш сърцето ми започва да бие. А когато ми се усмихнеш на мен просто полудявам. Ти си най-красивото момиче, което някога съм срещал. Моля те, отвори сърцето си за мен. Бъди моето момиче. Не съм срещал друга като теб. Когато те няма полудявам от факта че не мога да те видя.
- Оппа и аз се чувствам по този начин, но се страхувам от...
- Няма от какво да се страхуваш (прекъснах я аз) Довери ми се... Все още ли не разбираш сърцето ми?
- Но, оппа... ти си Халю звезда. Ще ни бъде трудно да сме заедно. Ще бъдеш много зает. А феновете ти? Няма да им хареса това че сме заедно.
Замислих се в думите и... Тя беше права, но аз не мисля да отхвърлям собственото си щастие... исках само нея.
- Остави всичко на мен... Ще се справим.
И така тя прие. Казах и че вечерта бих искал да я заведа на вечеря на едно много хубаво място в Сеул. Един от любимите ми ресторанти. Един ден стоях пред къщата и и я чаках да излезе. Докато я чаках се замечтах. Исках да я прегърна и целуна. Не издържах нито ден да мине без да я чуя по телефона. Нямах търпение... И ето че тя се появи. 
Носеше прекрасна дълга червена рокля. Качихме се в колата и потеглихме. Чувствах се толкова щастлив. Това беше първата ни официална среща.
Не спирах да я гледам в очите и всякаш думите бяха излишни. Вечерта премина спокойно, а ние двамата се наслаждавахме на всеки момент. 
Луната светеше така ярко. Дойде време да я изпратя макар и да не исках да се разделяме. Спрях пред нейната къща и тя побърза да слезе от колата. Тръгнах след нея и я спрях на входната и врата...
- Хей искам да ти кажа още нещо
- Оппа...
В този момент преди да и дам възможност да каже каквото и да било прокарах пръсти през къдравата и коса, прегърнах я с другата ръка...нежно я придърпах към себе си и сложих устните си върху нейните. Толкова отдавна чаках този момент. Чувствах се така все едно сме сами на света. 
Тя прекъсна целувката, а в очите и се виждаха сълзите...
- Оппа, аз не мога да го направя. Ти си звезда и няма как да се справим... Ще страдаме така и двамата. Нека останем просто близки приятели... 
Целунах я, а тя искаше да сложи край дори преди да сме започнали... Заболя ме от думите и. Аз исках да бъда с нея и щях да се боря, но тя не искаше да продължава...
- Ин Йонг, сбърках ли някъде?
- Не оппа, просто искам да следваш мечтите си. Не искам да заставам на пътя ти.
Тогава изпитах силно желание да я целуна отново и го направих. Тя уви ръцете си около врата ми и можех да усетя как и нейното сърце биеше... Чувствах, че онова което я притеснява е кариерата и феновете ми. Никой не можеше да ме откаже от нея. Тя беше моето красиво момиче. 
- Чуй ме Ин Йонг-а... Искам да бъдем заедно. Любовта ми към теб е толкова силна. Вече ти признах всичко, което чувствам. Приеми ме
Останахме прегърнати за известно време след което Ин Йонг каза
- Оппа, обичам те... нека се борим заедно
Тя каза онези думи, които толкова много стоплиха душата ми
- И аз те обичам, милата ми
Прегърнах я отново и тогава ми се искаше времето да спре...

Момичета, благодаря за участието. И двете истории са прекрасни. Мн ми хареса да ги чета. Аз закъснях с моята, но все пак я пуснах поне в рамките на месеца. Тъй като не смятам да правя класация между нас трите, ще помисля за награди за вас двете... Все пак да напишеш нещо не е малко... Благодаря отново!

Моят фен фик е доста голям, така че се заредете с време преди да започнете четенето  

Дзвъън. Телефонът. Мениджърът ми е.


- Ела в офиса на агенцията. Имаш нов график, трябва да го обсъдим с шефа.
Нов график? Малко ли им се струват останалите неща, с които съм зает в момента – снимките на драмата, фотосесии, подготовката на нов албум, постоянните интервюта, работата върху новата хореография. Дори нямам време достатъчно за приятелите ми и за футбол.
- След малко съм там.
Какво ли е сега? Тръгвам към офиса. Реших да паркирам и да се поразходя малко покрай магазините, имаше още време до началото на срещата.


О, новата колекция на PLAC Jeans Slender е излязла. Джинсите си ги бива, ще паснат идеално на новата ми риза.
- Извинете, можете ли да ми опаковате сините и червени джинси от новата колекция на PLAC Jeans Slender?
- Да, разбира се. С карта ли ще платите или в брой?
- С карта.
- Заповядайте, благодаря Ви, че пазарувахте при нас… Извинете, но вие не сте ли Ким Хьонг Джун, халю звездата?
- Не, припознала сте се. Често ме бъркат с него.
- Не, това си ти. ОППА! Аз съм ти голям фен.
Не исках да привличам внимание, а ето че отново успях. Тези момичета отсреща също се затичаха към мен, трябва да се измъкна без много шум, че пак ще имам проблем с агенцията. Ще бягам. Да, това е изходът.
Бягам от 30 минути из магазините и по улиците, а тези момичета не се отказват. Къде мога да се скрия?


Той побягна по една малка уличка и внезапно някой грабна ръката му скри го зад едни празни палети и го целуна. Той отвори очи и видя, едно красиво момиче. „Не е корейка.” Помисли си той.


Коя ли е, каква ли е, защо го прави? Всички тези въпроси за частица от секундата се завъртяха в ума ми. Не можех да отреагирам, бях уморен и в ситуация не позната за мен. Красива е.
В този момент фенките на Хьонг Джун профучаха покрай тях без да им обърнат внимание. Не очакваха това да е той и да е скрит там. В момента, в който фенките се отдалечиха, момичето прекрати целувката и понече да тръгва, казвайки му да внимава повече.
Да внимавам? Само това ли ще ми каже, остави ме с толкова въпроси в мен. Трябва да я спра.


- Госпожице? Госпожице? – защо не се обръща. Не разбира ли корейски.
- Хей, ти! Момиче.
- Да?
- Така ли ще ме оставиш? Коя си ти?
Преди да продължа разпалено с въпросите си към нея, тя се обърна към мен и ми каза само „Ще се срещнем отново.” И потегли.
Това момиче е по-добро от мен, изчезна ми от погледа за секунди и не успях да я открия. Слисан се добрах до агенцията ми. Не казах нищо за случката ми с това момиче, а още от вратата ме грабнаха и ме отведоха в офиса на главният изпълнителен директор. Там мениджърът ми каза, че ще сменят сайта ми, а за новият клип и снимките към албума са наели нов човек. Той ще отговаря за визията и изготвянето на сайта, а ако работата му е добра и на ниво, ще го наемат и за колегите ми от агенцията. В този момент се преместихме в заседателната зала – срещата с новият човек започваше веднага.


Влязоха две момчета по-млади от мен, друго момче – приличаше на хьонг, заедно с двама  аджуши. С кой от тях ли ще работя? След представянето ни, разбрах, че всъщност това са асистенти, учители и staff на човека, с когото ще работя. Но къде и кой ли е. В същия миг вратата на заседателната зала се отвори и влезе момиче с бяла пола и сако. Страхотни крака, високи обувки, елегантна походка и така погледа ми тръгна на горе… О! Това е момичето, което ме целуна преди малко, но сега е в бяла, а преди миг беше с дънки, потник.


- Това е човекът за когото ви говорих. Тя е много способна и се е занимавала и преди с подобни разработки. Надявам се да се сработите с нея. Моля грижете се за нея. – каза възрастният аджуши.
Изтръпнах. Наистина ли ще работя с нея. Прииска ми се да я поздравя, но бях още в шок от случката ни по-рано.
Тя направи кратко представяне на визията за сайта, визията й за клипа и на албума. Но бях пленен от усмивката й и прекалено объркан, нищо не чух от представянето, бях разсеян. Не я поздравих, дали не си помисли, че съм не любезен.
След представянето тя и останалите си тръгнаха, аз също се прибрах вкъщи и не знаех какво да мисля. Тя тотално обърка мислите и ритъма ми. Мислих само за нея, какво направи, за работата ни заедно…


През следващите дни бях зает със снимките на драмата и поредните интервюта, не я видях. Осъзнах, че през цялото време мисля за нея и се връщам към моментите на срещите ни. Трябваше да разбера повече за нея и реших да отида в агенцията.
Вървейки през коридора с тренировъчните зали в компанията, чух музика от едната, доближих се да разбера от къде е и кой тренира в този час.


Погледнах през вратата… невероятни движения, пластика, отсечени и премерени стъпки. Смесица на стилове, страхотно изглежда. Кое ли трейни танцува така. Доближих се и какво да видя, пак това момиче. Единственото, което ми хрумна бе да се скарам защо е в залата. Още не знам защо го направих. Май исках да се изтъкна като голяма звезда и да се направя на интересен пред нея. Исках да грабна вниманието й, както тя привлече моето, но без да разбере, че я харесвам.
- О, здравей - отговори ми тя с усмивка.
Аз й се карам, а тя ми се усмихва. Още повече ме обърка поведението й.
- Имам позволението на директора. Мога да използвам залите, когато са свободни. Това ми помага да се отпусна и ме вдъхновява. Музиката е невероятно и опияняващо изкуство. Харесва ми да танцувам. Ако има проблем и залата ти трябва, ще изляза. Извинявам се за притеснението.
Това бе страхотен отговор, до момента, в които не реши пак да си тръгне.
- Почакай. Спри. Извинявай, не знаех, че имаш разрешение. Може да останеш още, ако желаеш.
- Не, ще тръгвам. Имам среща с учителя си след малко в заведението отсреща. Приятен ден.
Трябваше да я спра някак…
- Да пием по кафе.
- Какво? – попита ме тя с учуден поглед
- Нека отидем заедно в заведението и да пием по кафе, докато чакаме учителя ти. И без това имам въпроси свързани с фотосесиите и сайта. Не ми отказвай.
- Добре, но наистина ще бъде за кратко. Ще ти отговоря конкретно и кратко на въпросите, а подробно може да се види в плана на работа оставен при директора.


Успях да я навия да се срещнем, това е шансът ми да науча повече за нея.
Имах доста въпроси за нея, но когато седнахме на масата и всичко изчезна от ума ми.
С мъка формулирах няколко въпроса за работата, на които тя ми отговори. Срещата наистина беше кратка.
През следващите 2 месеца за подготовката на албума и всичко останало, използвах подобно оправдание, за да се срещам с нея. Говорихме предимно за работа, но я опознах малко и усетих, че се влюбвам още повече в нея.

След излизането на албума и видеоклипа и добрите отзиви за тях, решихме да направим концерт в Сеул. Разбирахме се добре, работата ни потръгна и бяхме страхотен екип. На една от „работните” ни срещи, които за мен си бяха по-скоро срещи, тя ми каза, че след концерта ще замине да учи в Япония и за сега не смята да продължава договора си с компанията ми. Това ме стъписа. Влюбих се в нея, от разговорите ни усещах, че и тя изпитва топли чувства към мен. Беше ни приятно заедно, а защо ми казва това.
През следващите ни срещи до началото на концерта започнах да й намеквам по-директно, че ми харесва и искам да остане. Дойде и датата на концерта, тя беше там. Няма как да не бъде, като тя отговаряше за мен, представянето ми и за декорите. Трябваше да види невероятното си творение. По време на концерта в една от смените на дрехи й казах, че след края на концерта искам да поговорим. Беше претъпкано с фотографи и медии. Този албум беше невероятен и със страхотни отзиви, аз бях невероятен. Невероятен заради нея…


След края на концерта, тя беше при хората от екипа. Направих и мимика да отидем в празната гримьорна. Отидохме там поздравих я за невероятно добре свършената работа и просто й казаха, че я обичам, да не заминава. Тя също каза, че ме харесва и преди да продължи я целунах. В този момент в гримьорната нахълтаха папараците. Снимаха я и започнаха въпросите за нея – коя е тя, от кога ходим. Притесних се, видях я, че и тя доста се стресна и се притесни, а мениджърът ми просто подивя, но нищо не каза… И естественият ми отговор в тази ситуация бе да призная за връзката ни.


Мениджърът ми успя да ни изведе от там и каза, че по-късно ще има официално изявление по въпроса. В колата ни овика хубаво, че не сме се пазели и от кога продължава връзката ни и че изобщо не сме  разсъдили за последиците от тези ни действия.
На бързо от агенцията се скалъпи история за връзката ни, която продължавала от няколко месеца, за срещите ни, за запознанството ни – всичко бе лъжа. Но казах го пред медиите. Не ни питаха особено какво искаме и какво ще правим, всичко стана много на бързо. Но до голяма степен се радвах – тя остава. Остава с мен. И ме харесва, защо да не разгласим, че сме заедно.


Срещнахме се няколко пъти официално и феновете ни следяха. Не й беше особено удобно. Аз съм свикнал с това отношение и следене от феновете, но тя не беше. Започнаха да излизат всякакви статии за мен, за нея, за връзката ни. Имаше фенове, които я харесаха и защитаваха и такива които никак не я харесваха. Съсенг феновете ми дори започнаха да я следят, цапаха със спрейове местата където работеше и където отсядаше. Разбиха дори колата й. Започнах да се страхувам за нея. Докато е с мен на среща, не ни закачат и няма проблеми, но като остане сама и я нападат с подобни прояви.


Един ден бях на представление и след края му един от асистентите й (който знаех, че е влюбен в нея) дойде и ме удари. Каза ми да не се доближавам до нея. След малко мениджърът ми дойде и ми каза, че тя е в болница – порязана и със счупена ръка, била е нападната от мои фенове докато е пазарувала сама.
Причерня ми пред очите и ми се искаше да разкажа играта на феновете причинили й го. Втурнах се към болницата в Инчон, където бе откарана. Там беше пълно с репортери, но успях незабелязано да се вмъкна в стаята й. Тя имаше приятел, който притежаваше охранителна фирма, беше му правила сайт и реклами. Той бе поставил охранители пред стаята й. Влезнах притеснен вътре и я видях цялата в синини. Сестрата бе там.
- Как е тя?
- Госпожицата е с порязана ръка, раната не е дълбока. Другата й ръка е счупена, има натъртванията и синини по цялото тяло. Също така има и 2 пукнати ребра. Може да останете при нея, но не я притеснявайте. Трябва й почивка, за да се възстанови.
- А защо е в безсъзнание?
- От силните болкоуспокоителни заспа. Все пак това са тежки рани, освен това когато я доведоха, беше в шок. За сега е добре да почива.
Полицията ме откри в стаята й и научих от там какво се е случило. Мои съсенг фенове бяха я порязали и когато тя е опитала да се отърве от тях и да избяга, те са я бутнали по едни стълби в парка.


Мислих колко е хубаво, че тя остана и че няма да крием връзката си. Но я гледах ден след ден как страна мълчаливо и не казваше дума против мен или феновете ми, дори напротив, казваше ми да внимавам да не ги засегна и да се отрази на имиджа ми. Това преля чашата… не можех повече да гледам как тя страда. Припомних си всичките пъти когато ми казваха да внимавам за връзката ни, да внимавам с феновете, да не я нараня, че не мога да я защитя… Колкото повече опитвах да я защитя и да съм с нея, толкова повече тя пострадваше. Тя нямаше да се откаже от връзката ни, прекалено много надежди й бях дал и прекалено много се влюби в мен. Трябваше да я отпратя, единственият вариант бе да я нараня, да я отблъсна, за да ме забрави и да си отиде.


Реших да изчакам възстановяването й от болницата, то не продължи дълго. Тя е невероятно момиче и се възстанови бързо. Но през цялото време говорих студено с нея, не се срещахме често, връзвах й тенекия, нагрубих я дори с думи няколко пъти – че заради нея популярността ми пада, за скандала със съсенг феновете, че тя ми ограбва времето за тренировки и така нататък. Но всяка една дума нагрубяваше повече мен отколкото нея. Болеше ме много повече от нея да изричам тези думи, но това бе начинът да я защитя. Не можех да я имам, не сега, защото нямах силата и възможността да я защитя. Трябваше да я отпратя. Това бе начинът! Повтарях си го по десетки пъти на ден, за да убедя себе си в това. Губех я, тя бе единственото момиче пленявало така вниманието и сърцето ми. Бе обсебила мислите ми и градях общото ни бъдеще заедно. Но вече не. След всяко мое нагрубяване, след всеки скандал или среща, аз се скривах да поплаща и бягах на игрището.


Тя може би  разбираше защо правя всичко това, но след време се умори от това положение. Радвам се, че го направи, защото не знаех дали ще мога да издържа още да я нагрубявам. Когато се качи на самолета си отдъхнах, че тя ще е вече в безопасност.
Ще бъде с разбито сърце и съкрушена, но ще бъде в безопасност. Не заслужаваше всичко, която я сполетя по моя вина. Baby Sorry I’m Sorry


Обичам я и страдам за нея. Може би съдбата ще ни срещне отново някой ден и отново ще бъдем приятели.

Стискайте палци да дойдат скоро 
Значи другата черна е решена за Роуз...
Останалите са 2 зелени... Тях няма какво да ги разпределям. Искам само да кажа, че гривните са напълно еднакви - с смисъл и черната, и зелената изглежда по един и същи начин, изписани са както имената на момчетата, така и групата, така и фен клуба... Разликата е само в цвета...

Нуна, не знаех че подаръците продължават. Много хубави гривнички и много исках и аз такава  Мен също и двете ми харесват, но след като сте разпределили черните се радвам също толкова и на зелената ^^ Много благодаря 

Това е страхотна изненада и аз не знаех, че ще има подаръци. Благодаря ти, нуна  

Момичета, аз казах, че ще ви подготвя подарък... Първоначално исках да направя за всички плакат на момчетата и календар за 2014 - хем за рождения ни ден, хем за участието в играта с фенфика... Обаче се оказа, че няма да мога да изпълня тази идея, понеже ми отпадна хубавия цветен принтер с гланцирана хартия...
После мислех да поръчам чорапките с момчетата от SS501, обаче те са се свършили... 
И остана идеята с гривничките, която не е лоша... И много се радвам, че и вие я харесвате...